През настоящата година любимият “Беласица” става на сто години и по случай вековния юбилей, в рубриката “Бела на век”, Ви срещаме с играчите на тима – за честта да носиш бяло-червената фланелка, за изминатия професионален път във футбола, за колективните цели на “комитите” и любовта на публиката, днес си говорим със защитника Атанас Димитров.
Роден в Петрич, 31-годишният Димитров е сред местните момчета в клуба. Когато е малък, баща му – Николай Димитров-Джайч, е футболист на “Беласица” и през 1996 г. го продават в Ловеч, където реално Атанас прекарва цялото си детство и завършва средното си образование. Там са и първите му стъпки във футбола.
На 9 години започва да тренира с “по-големите”, понеже негов набор няма. В школата на “Литекс” изкарва до старша възраст, след което подписва с първия отбор и го преотстъпват в “Ботев” Враца, където играе 6 месеца в “А” група. Преминава в “Чавдар” Етрополе и именно там прави първите си стъпки в мъжкия футбол, след като година и половина е неизменна част от отбора.
Димитров е носил емблемите на “Банско”, “Локомотив” Горна Оряховица, “Вихрен” Сандански и “Ботев” Враца. От лятото на 2020 година отново е част от тима на Бела.
***
– Какво е за теб “Беласица”?
– “Беласица” е страст, хората тук са много емоционални и темпераментни. А това бързо го разбират и другите отбори, особено като стъпят на “Цар Самуил”.
– Плюс ли е за отбора, че повечето футболисти са местни момчета от Пиринския край?
– Разбира се, че е плюс. Както казах, в нашия край хората са по – различни, в добрия смисъл на думата. А и всеки знае за каква отговорност става въпрос да носиш тази 100 – годишна емблема на гърдите си.
– Кое мотивира Атанас Димитров във футболната му кариера?
– Ами аз винаги съм бил професионалист и хората, които ме познават, знаят как винаги се отнасям отговорно с тренировки и мачове и гледам винаги да съм мотивиран и концентриран.
– Докъде искаш да стигнете с тима на Бела?
– Както и на всеки друг петричанин (сигурен съм), мечтата ми е да видя отбора там, където му е мястото – при най – добрите отбори.
– Какво са за теб публиката и феновете?
– Ами определено публиката на “Беласица” е много вярна и взискателна. Виждате колко хора имаше на мача срещу “Янтра”. Малко отбори от България могат да се похвалят с такава посещаемост. Петрич е много футболен град.
– И за финал – Петрич си върна Царя и вече изиграхте първи домакински мач. Как се чувстваш от факта, че след толкова дълга пауза Бела отново играе на роден терен?
– Ами тази година и половина далеч от нашия дом определено не беше приятна. Въпреки, че нашите фенове бяха до нас и в Симитли. Но както казах, чувството да излезеш на Царя е съвсем различно и другите отбори също могат да усетят тази “магия”.
